РЕКЛАМА
Реклама
Литеранс
Начало     Авторът и перото     Литературен обзор     На бюрото     Подиум на писателя     Експресивно     Златното мастило

Представиха "С очите на ангели, затворени в приют" в Гърция

Дата на публикуване: 14:50 ч. / 12.04.2024
Прочетена
5930
На бюрото

Стихосбирката на българската поетеса Аксиния Михайлова "С очите на ангели, затворени в приют", в превод на гръцки език, беше представена на творческа среща в град Комотини, Гърция. Тя бе организирана от лектората по български език и култура в Тракийския университет "Демокрит" като част от проекта "Мостове на словото - среща с българската литература", който се осъществява по програмата на Министерството на образованието и науката (МОН) "Неразказаните истории на българите", съобщи пресцентърът на ведомството.

В срещата участваха гръцки студенти от специалността "Български език и литература" в университета "Демокрит", които представиха свои преводи на българска поезия с музикалния съпровод на китариста Йоргос Лиратзис, възпитаник на Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство в Пловдив. В момента над 60 студенти във висшето училище в Комотини изучават българистика. Сред гостите бяха и представители на българските неделни училища в Александруполис, Комотини, Ксанти и Кавала, както и на Пловдивския университет "Паисий Хилендарски", който е съорганизатор на събитието.

Участниците бяха приветствани от името на служебния министър на образованието и науката проф. Галин Цоков от началника на кабинета му Наталия Михалевска, както и от посланиците на инициативата "Неразказаните истории на българите" - писателката Здравка Евтимова, историкa от БАН доц. Георги Димов и от композиторa Хайгашод Агасян. Той поздрави гостите с изпълнение на химна на българските училища зад граница "Пътят за България", както и с любимата на поколения българи песен "Не остарявай любов". За него срещата в Комотини беше особено емоционална, тъй като родът на майка му е от Комотини, а на срещата беше и неговият братовчед - председател на настоятелството на Арменската църква в града.

"След като преди 15 години се създаваха българските неделни училища зад граница, сега те прераснаха в повече от училища. Те станаха  пулсиращи огнища на българщината и там се роди тази програма сред нашите сънародници по света - "Неразказаните истории на българите", каза Наталия Михалевска. Тя изтъкна, че българите, които са далеч от Родината, искат да я приближат и преживеят до себе си така, както всяко нещо, което човек обича. "Те искат да търсят и откриват България, и в себе си, в родовите си истории, но и да изследват дирите на българите по света - така се роди тази програма. Програмата е много отворена - може да се разказват истории, да се правят маршрути на българските места по света, да се издават книги, да се правят преводи, да се поставят пиеси - всичко, свързано с оживяването и съхраняването на обичта към България. Аз съм горда да ги поздравя с идеята, да се направят преводи на тази прекрасна поетеса Аксиния Михайлова, за която смятам, че трябва да разказваме и тук, но и в България", каза Наталия Михалевска.

Самата Аксиния Михайлова си пожела все повече български книги да се появяват на гръцкия пазар, което би допринесло двата народа да се опознават повече. "Колкото и да сме различни като народи, колкото и да са различни езиците ни, ние имаме една обща черта - ние сме балканци и носим нещо в генетичния си код, което понякога пренебрегваме заради политически и социални проблеми, но ние не можем да избягаме от това ДНК. Знаем, че в най-трудните моменти, ако стане пожар, викаме на помощ съседа. Или в добри моменти подвикваме през оградата и го каним на чашка. В тези моменти съседът се оказва много по-важен от най-близките хора и роднини", каза поетесата.

Здравка Евтимова подчерта, че стиховете на Аксиния Михайлова са толкова силни и мощни, че свързват България в "едно голямо любящо сърце".

В срещата участва и генералният консул на България в Солун Антон Марков, който подчерта, че културата и изкуството ни обединяват, и ни правят по-силни.

Срещата бе част от проекта "Мостове на словото - среща с българската литература" по инициатива на Виолета Йоаниду, лектор по български език и култура в Тракийския университет "Демокрит". От Пловдивския университет "Паисий Хилендарски" участва деканът на Филологическия факултет проф. Константин Куцаров. Той е и ръководител на катедрата по български език във факултета, от която по думите му през годините са излезли над 35 лектори по българистика зад граница.

Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс с всички предимства на цифровият достъп.
Още от рубриката
След Чернобилската катастрофа през 1986 година, списанието Earth Island Journal публикува статия с провокативното заглавие “Рудолф, радиационно облъченият елен?&rdq ...
Вижте също
Адаптацията на "Хамнет" (Hamnet) от романа на Маги О`Фаръл за екрана е сложен и емоционален процес, който изисква дълбочина и внимание към детайла. Филмът, който проследя ...
Към първа страница Новини На бюрото
На бюрото
Адаптацията на Хамнет: От романа към емоционалното кино изживяване
Адаптацията на "Хамнет" (Hamnet) от романа на Маги О`Фаръл за екрана е сложен и емоционален процес, който изисква дълбочина и внимание към детайла. Филмът, който проследява живота на сина на Уилям Шекспир, разкрива не само трагедията на семейството, но и начин ...
Ангелина Липчева
На бюрото
Градове, които вдъхновяват: Литература и практики в ландшафтната архитектура
Ландшафтната архитектура е поле, което обединява изкуството и науката, за да създаде пространства, които не само отговарят на функционалните нужди на обществото, но и вдъхновяват и обогатяват живота на хората. В последните години интересът към темата нарасна, ...
Добрина Маркова
Соня Рачева разказва за прехода в образованието в „Полет над класовете“
Ангелина Липчева
На бюрото
Йордан Вълчев и критиката: Поглед назад към "Боеве"
На 19 декември от 16:30 часа в книжарницата на Нов български университет ще се проведе разговор, посветен на сборника „Автентичният реалист: Йордан Вълчев“. Събитието е организирано от Център за книгата и департамент „Нова българистика“ и ще включва участие на ...
Валери Генков
Още от рубриката
Литературен
бюлетин
Включително напомняния
за предстоящи събития
Абонирайте се
Златното мастило
Коледари ще носят здраве и берекет на всеки дом
В Угърчин коледарите отново ще зарадват местната общност с традиционни визити в различни институции и домове. На 23 декември малките коледари ще посетят общинската администрация, местните магазини и ресторанти, а на самия Рождество Христово ще бъдат на разполо ...
Добрина Маркова
Авторът и перото
Шифрите на насилието: Възникването на Ку Клукс Клан и тайните мрежи на южняшките елити
Темата за Ку Клукс Клан (ККК) и неговото възникване след Гражданската война в Съединените щати е сложна и многопластова. Много историци, които изучават този период, описват ККК като разпокъсана мрежа от местни групи, съставени от разгневени бели мъже, които де ...
Валери Генков
Експресивно
Р. А. Виллануева изследва идентичности и екологичният крах
Валери Генков
Златното мастило
Личните истории от 2025 г. разкриват дълбочината на човешкия опит
Валери Генков
Личните наративи са мощен начин за свързване с опита на другите. През 2025 г. читателите бяха особено привлечени от есета, които разглеждат концепцията за дом и влиянията от детството. Темата за дома е в центъра на много лични истории, като авторите предлагат различни перспективи и емоции. Томас Дай (Thomas Dai) в есето "Southings" разказва как американският юг остава част от него дори след като ...
Авторът и перото
Зерокалкере разказва за предизвикателствата на крайния национализъм в Европа
Добрина Маркова
Литературен обзор
Днес в старозагорското Народно читалище „Св. Климент Охридски - 1858“ се проведе пъ ...
Начало На бюрото

Представиха "С очите на ангели, затворени в приют" в Гърция

14:50 ч. / 12.04.2024
Автор: Добрина Маркова
Прочетена
5930
Публкацията е част от архивът на Литеранс
На бюрото

Стихосбирката на българската поетеса Аксиния Михайлова "С очите на ангели, затворени в приют", в превод на гръцки език, беше представена на творческа среща в град Комотини, Гърция. Тя бе организирана от лектората по български език и култура в Тракийския университет "Демокрит" като част от проекта "Мостове на словото - среща с българската литература", който се осъществява по програмата на Министерството на образованието и науката (МОН) "Неразказаните истории на българите", съобщи пресцентърът на ведомството.

В срещата участваха гръцки студенти от специалността "Български език и литература" в университета "Демокрит", които представиха свои преводи на българска поезия с музикалния съпровод на китариста Йоргос Лиратзис, възпитаник на Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство в Пловдив. В момента над 60 студенти във висшето училище в Комотини изучават българистика. Сред гостите бяха и представители на българските неделни училища в Александруполис, Комотини, Ксанти и Кавала, както и на Пловдивския университет "Паисий Хилендарски", който е съорганизатор на събитието.

Участниците бяха приветствани от името на служебния министър на образованието и науката проф. Галин Цоков от началника на кабинета му Наталия Михалевска, както и от посланиците на инициативата "Неразказаните истории на българите" - писателката Здравка Евтимова, историкa от БАН доц. Георги Димов и от композиторa Хайгашод Агасян. Той поздрави гостите с изпълнение на химна на българските училища зад граница "Пътят за България", както и с любимата на поколения българи песен "Не остарявай любов". За него срещата в Комотини беше особено емоционална, тъй като родът на майка му е от Комотини, а на срещата беше и неговият братовчед - председател на настоятелството на Арменската църква в града.

"След като преди 15 години се създаваха българските неделни училища зад граница, сега те прераснаха в повече от училища. Те станаха  пулсиращи огнища на българщината и там се роди тази програма сред нашите сънародници по света - "Неразказаните истории на българите", каза Наталия Михалевска. Тя изтъкна, че българите, които са далеч от Родината, искат да я приближат и преживеят до себе си така, както всяко нещо, което човек обича. "Те искат да търсят и откриват България, и в себе си, в родовите си истории, но и да изследват дирите на българите по света - така се роди тази програма. Програмата е много отворена - може да се разказват истории, да се правят маршрути на българските места по света, да се издават книги, да се правят преводи, да се поставят пиеси - всичко, свързано с оживяването и съхраняването на обичта към България. Аз съм горда да ги поздравя с идеята, да се направят преводи на тази прекрасна поетеса Аксиния Михайлова, за която смятам, че трябва да разказваме и тук, но и в България", каза Наталия Михалевска.

Самата Аксиния Михайлова си пожела все повече български книги да се появяват на гръцкия пазар, което би допринесло двата народа да се опознават повече. "Колкото и да сме различни като народи, колкото и да са различни езиците ни, ние имаме една обща черта - ние сме балканци и носим нещо в генетичния си код, което понякога пренебрегваме заради политически и социални проблеми, но ние не можем да избягаме от това ДНК. Знаем, че в най-трудните моменти, ако стане пожар, викаме на помощ съседа. Или в добри моменти подвикваме през оградата и го каним на чашка. В тези моменти съседът се оказва много по-важен от най-близките хора и роднини", каза поетесата.

Здравка Евтимова подчерта, че стиховете на Аксиния Михайлова са толкова силни и мощни, че свързват България в "едно голямо любящо сърце".

В срещата участва и генералният консул на България в Солун Антон Марков, който подчерта, че културата и изкуството ни обединяват, и ни правят по-силни.

Срещата бе част от проекта "Мостове на словото - среща с българската литература" по инициатива на Виолета Йоаниду, лектор по български език и култура в Тракийския университет "Демокрит". От Пловдивския университет "Паисий Хилендарски" участва деканът на Филологическия факултет проф. Константин Куцаров. Той е и ръководител на катедрата по български език във факултета, от която по думите му през годините са излезли над 35 лектори по българистика зад граница.

Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс с всички предимства на цифровият достъп.
Още от рубриката
На бюрото
Адаптацията на Хамнет: От романа към емоционалното кино изживяване
Ангелина Липчева
На бюрото
Градове, които вдъхновяват: Литература и практики в ландшафтната архитектура
Добрина Маркова
На бюрото
Соня Рачева разказва за прехода в образованието в „Полет над класовете“
Ангелина Липчева
Всичко от рубриката
Адаптацията на Хамнет: От романа към емоционалното кино изживяване
Ангелина Липчева
Адаптацията на "Хамнет" (Hamnet) от романа на Маги О`Фаръл за екрана е сложен и емоционален процес, който изисква дълбочина и внимание към детайла. Филмът, който проследя ...
Подиум на писателя
Алесандро Манцони и историческите реалности в "Брак по сметка"
Добрина Маркова
Златното мастило
Коледари ще носят здраве и берекет на всеки дом
Добрина Маркова
Авторът и перото
Шифрите на насилието: Възникването на Ку Клукс Клан и тайните мрежи на южняшките елити
Валери Генков
Експресивно
Р. А. Виллануева изследва идентичности и екологичният крах
Валери Генков
Златното мастило
Личните истории от 2025 г. разкриват дълбочината на човешкия опит
Валери Генков
Авторът и перото
Зерокалкере разказва за предизвикателствата на крайния национализъм в Европа
Добрина Маркова
Експресивно
Иванка Могилска съчетава реалност и фантазия в „Полянка за снежни човеци“
Ангелина Липчева
Литературен обзор
„Млад краевед, родоизследовател“: Първото издание на Националния конкурс в Стара Загора
Добрина Маркова
Златното мастило
Александра Колева с "Настроение" завладя журито на конкурса за илюстрация по мотиви от Петя Дубарова
Валери Генков
Литературен обзор
Йозеф Кардинал увеличи колекцията си от снежни топки до 11 000 експоната
Валери Генков
Вижте още новини
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
Читателски поглед
Райнер Мария Рилке вдъхновява поетите по целия свят с наследството си
Райнер Мария Рилке е един от най-великите поети на XX век, известен със своята дълбока философска поезия и уникален стил, който обединява експресионизма и модернизма. Неговото творчество оставя дълбок отпечатък върху световната литература и продължава да ...
Избрано
Георги Господинов призовава за доверие в младите и съпричастност към хората в нужда
На 52-рия Софийски международен панаир на книгата, който се провежда в Националния дворец на културата, известният български писател Георги Господинов проведе среща с читатели, на която сподели своите размисли относно литературата и социалните въпроси. По ...
Владимир Левчев: Младите четат повече от телевизионните поколения
Ако сте поропуснали
Захари Карабашлиев: Усещането ми е, че мога да бъда полезен на своите читатели
По време на 52-рия Софийски международен панаир на книгата, писателят и драматург Захари Карабашлиев сподели важността на срещите с читателите. Събитието се проведе в Националния дворец на културата, където много любители на литературата се наредиха на ...


Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.
Литеранс Плюс
Пълния архив е на разположение на абонатите
Абонирайте се
Включва:
Неограничен достъп до Literans.com
Приложението инструменти за автори
Достъп до ексклузивно съдържание
Интернет бисквитки
Поверителност / Лични даннни
Информация за Родители и Деца
Отговорност за съдържанието
Общностни правила
Използване
Общи условия /
Потребителско споразумение

Интелектуална собственост
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.

Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право.
© 2025 Literans България. Всички права запазени.
Запознайте се с дигиталният Literans
Литературни пътеки
Посоката е да надхвърлиме обикновенната витрина от новини и да създадем цифрово пространство, където събитията, новините и своевременното представяне да бъдат в услуга на общността. Подобно на всяко пътуване, събираме историята в нашата библиотека, за да имате възможност да се върнете отново, чрез историческия ни архив.
Научете повече
Какво трябва да
знаете
Сутришният бюлетин на Literans. Най-важните новини за деня, които да четете на закуска.
Какво се случи
днес
Вечерният бюлетин на Literans. Най-важното от деня за четене при завръщането у дома.

Общи условия /
Потребителско споразумение
Интелектуална собственост
Не изполваме интернет бисквитки. Не събираме лични данни и не споделяме такива с трети страни. Не прилагаме проследяващи или наблюдаващи маркетингови/рекламни системи.

Издател Literaturabteilung / DRF Deutschland. Публикуваното съдържание, текст, снимки и графики е защитено от Германското законодателство за авторско право.
© 2025 Literans България.
Всички права запазени.